Когато Армагедон се прегърне с Апокалипсиса
САЩ вече са във война с Русия
05.2015
Когато нещо изглежда като война, действа като война и мирише като война, значи наистина е война.
САЩ на територията на Украйна водят срещу Русия – икономическа, финансова, търговска, политическа и военна.
Въпросът не е дали има "движение към война", а, че САЩ вече са започнали война срещу Русия.
Следващият въпрос е, че Западът губи тази война не защото има лоша стратегия, а защото въобще няма стратегия. Защо я няма?
Защото системата, в която действа Западът от 200 години, е тотално изчерпана и не може да захрани голяма война без да изчезне окончателно от сцената.
Това е и най-опасният момент за Русия, която от 1990 г. се намира в същата система и не можа да противопостави в бъдещата война така наречената стратегическа внезапност. А само тактическа.
За какво става дума? Вече всички разбират или ще разберат, че войната е неизбежна. И се готвят за нея. Онзи, който първи счете, че е напълно готов, ще натисне копчето. И това ще бъде внезапността в съвременните условия. Ще бъде решаваща обаче не абсолютната готовност, която все още никой не е успявал да постигне, а готовността относно конкретния противник. Трябва да си по-силен тук и сега, а не въобще и някога.
Готвят се за войната всички – САЩ, НАТО, Русия, Китай. Който се подготви по-бързо, той ще стреля първи.
В миналата война, за която всички се готвеха дълго, Германия на Хитлер първа извади пистолета. Резултатите ги помним.
А какво става в Украйна, която САЩ, Англия и Израел превърнаха в плацдарм за войната срещу Русия?
През март 2014 г., Русия може би не беше съвсем готова за войната, но Украйна пък беше никак. И Западът не беше консолидиран и съсредоточен. И още тогава беше ясно, че Русия без голяма съпротива можеше да вземе под свой контрол като минимум левобрежния Днепър. Западът щеше да е в шок и едва ли щеше да реши да воюва. Щеше да санкционира Русия, но нищо повече.
С една дума Путин изпусна стратегическата внезапност да постигне с най-малки загуби най-големи победи, което е оптималният вариант във всяка война, считана за неизбежна. Значи още в началото оценката за събитията не беше наред.
Сега съотношението на силите между Запад и Русия вече не е същото като в началото на 2014 г. и от двете страни. Русия укрепна още повече, но и Западът за периода на тактиката на Путин "крачка напред, две встрани" успя да се консолидира на антируска основа, особено в Източна Европа, и да реанимира до някаква степен украинската армия. Общо взето съотношението на силите и готовността за война се измени не в полза на Русия. Дали Путин е прав?
Ако Западът още не е решил да воюва с Путин, в което се съмняваме, тъй като принципите за тази война са системни, т.е. над субективните решения на една или друга капиталова или геополитическа групировка/, значи политиката на Путин е мъдра и той ще присъедини към Русия загубените по-рано руски земи, макар и не всички, и ще избегне войната.
Но, ако Западът вече е взел решението да воюва с Русия и чака да завърши подготовката и да избере времето, Путин ще е новият Чембърлейн, който умиротворяваше врага, позволявайки му да се подготви по-добре за война с Русия.
Разбира се, Путин действа в коридора от възможности, определяни от системата в която се намира Русия – капитализмът. И едва ли може да постигне повече от онова, което прави. Значи, изводът е, че Путин и Русия трябва да излязат от тази система.
Коридорът е ограничен от конкретните дадености и реалности. А реалностите са такива, че резервите и потенциалът на Русия при Путин бяха достатъчни само за триумфалната 2014 г. Поставена от войната в Украйна пред историческия избор "да бъде или да не бъде" Русия се мобилизира и отправи предизвикателство към сегашния световен ред. Но това засега беше всичко. Реалният ресурс, в голяма степен наследен от СССР, беше изчерпан. Русия тръгна към реален суверенитет, но за него са необходими следващите крачки, които коридорът на системните възможности не може да осигури. Значи, трябва да се сменя системата, за да бъде генериран нов ресурс по пътя към реалния суверенитет и за противоборството със Запада и САЩ.
От ставащото досега и от последните изявления на Путин с тезата, че руснаците и украинците са един народ, може да се направи изводът, че планът на Путин е да внедри Новорусия в държавното тяло на Украйна като единно цяло и да преформатира Украйна отвътре в нужния ключ с опора върху опълчението. Ако внедряването не успее заради САЩ и НАТО, тогава ще влезе в действие план "Б" – доброволно влизане на Новорусия в състава на Русия, като и в двата варианта Путин няма намерение да предава нито Новорусия, нито Крим.
От друга страна обаче войната в Украйна засега се развива според плановете на САЩ и НАТО. Тази война беше планирана отдавна, започна според плана и се изпълнява според плана, който е разписан точно, и така, докато този план не бъде реализиран или унищожен.
Заради това в Донецк най-характерното сега е отсъствието на Русия. Няма руско оръжие или руски военен персонал, няма участие на Русия в държавното изграждане на Новорусия. Единственото руско присъствие са хуманитарните конвои. Впечатлението е, че Кремъл е решен да направи всичко, за да осигури изпълнението на Минските договорености, от които Киев и неговите ментори в САЩ се интересуват най-малко.
Междувременно обаче облаците на войната се събират и над Европа. Сигурността на континента вече е нарушена от двете страни на Балтийско море. Полша, Латвия и Естония искат повече войски от НАТО под предлога за наближаващата руска инвазия. Истерията обхваща и Финландия, която през септември 2014 г. подписа договор с НАТО, който на практика я съюзява с НАТО. И Швеция излезе от своя неутралитет, подписвайки с НАТО подобен договор.
За ситуацията в южното крило на НАТО пишем отделно.
Има обаче противодействие на политическия фронт. Гърция и някои други страни водят активна политика за сваляне на санкциите срещу Русия. Вместо Южен поток, провален от режима в София, започва изграждането на Турски поток. Продължава сближаването на Русия с Китай, Иран и страните от Латинска Америка. Възстановяването на икономиката на Русия от санкциите напредва бързо. А това означава, че САЩ трябва да бързат и да провокират някакво събитие, което в информационния поток да захлупи празнуването на 70-ата годишнина от победата във Втората световна война.
Каква ще бъде тази провокация? Може да е някаква поредна цветна революция, някъде в бившия СССР или вълнения в един от районите на Русия. Това може да бъде и войната в Йемен. Но на първо място то може да е война на Украйна срещу Русия. Защо?
Киев няма никакво намерение да спазва минските договорености и да устройва мирния живот в Донбас. За него най-изгодно е да поддържа конфликта. Но няма потенциал за мащабна война, тъй като няма нужните ресурси. По-скоро за него е важно да въведе конфликта в такова състояние, което ще свали от Киев отговорността за изпълнение на договореностите, но едновременно ще му позволи да удържа конфликта в такива граници, които не носят пряка заплаха за режима в Киев.
Какво да очакваме в близко време? Ако изострянето на ситуацията е достатъчно остро, Киев ще се сблъска с ответна настъпателна операция на Новорусия. В този момент Киев се опитва да интернационализира конфликта, включвайки в него САЩ и НАТО. Но присъствието на американците и на американско оръжие в Украйна ще доведе до включването и на Русия, която вече ще има морално право на операция за "принуждаване към мир".
И тогава Армагедон ще се прегърне с Апокалипсиса.
Issue 240, May 2015
Постепенното изчезване на свободите ни. ...
"ТРИСТАХИЛЯДНА АРМИЯ НА ТРУДА"
До кога...
А защо да не е така...
https://www.youtube.com/watch?v=-xJ9VrhvbX0&list=PLSD_cGXvWAcFfw4iwqVt1sowp-Lh4FlNY